Сезан и Емил Зола
Те се обичат така, както може да обичаш само на 13 години: с вълнение, любопитство, надежда, колебания, жени, мечти за слава, споделят всичко. Пол е богат. Емил е беден. Напускат Екс-ан-Прованс, отиват в Париж и навлизат в интимността на Монмартр и Батиньол. Всички посещават едни и същи места, спят със същите жени, плюят по буржоата, които им отвръщат достойно, къпят се голи, умират от глад, а после преяждат, пият абсент, през деня рисуват моделите, които галят нощем, пътуват с влак 30 часа, само за да видят залеза. Сега Пол е художник. Емил е писател. Славата е подминала Пол, без да му обърне внимание.
